Избори 2011: Светлото бъдеще пак ни чака зад ъгъла

Избори 2011

Ще дойде ли чудото и този път? Може би на третия път най-после ще уцелим и ще се появи онзи спасител на нацията, за когото политически шамани от двайсетина години прогнозират, че ще извади българите от дъното, ще направи от България Швейцария поне на Балканите, ще залее с богатства и благини целия народ, ще вдига пенсии и заплати, ще натиска полуделите цени на храните, ще накара лекарите да лекуват почти безплатно, децата ще си избират в коя детска градина и в кой университет да влизат дори и с двойки от матурите, магистрали ще кръстосват родината, а дупките по пътищата ще са черен спомен...

Ето как и избори 2011 няма да направят изключение: пуснете ли чешмата и телевизора, и от двете ще потекат розови политически обещания, от които на избирателя да му стане безпощадно ясно: светлото бъдеще го чака зад ъгъла, стига да хване правилната бюлетина.

Първите големи обещания вече сложиха доста висока летва. Чуйте това например:

Ще открия за 2 г. в София 5000 места в детските градини и ще върна училищните лекари. (Георги Кадиев, издигнат за кандидат-кмет на София от БСП).

Пак от БСП тези дни ни показаха програмата си за регионалното развитие на България и местното самоуправление, която стига до далечната 2030 година. Например в периода от 2020 до 2030 г. БСП смята да направи областния управител избираем. Той щял да се казва регионален управител и ще има мандат, равен с този на кмета. (От това последното не става много ясно какво ще спечели конкретният избирател, може би, че ще издържа още по-голяма администрация - защото логично избраният ще има и по-големи претенции от чиновника.)

В обещанията на БСП има и направо тъжни обещания, като: до 2015 г. да има водопровод във всяко населено място и канализация за онези с над 10 000 жители. Червените обещават всяка българска община да има поне едно училище, 24-часово медицинско обслужване от местно звено за извънболнична или спешна помощ, транспортна връзка до общинския център поне веднъж дневно, а сметта да се извозва дори на село веднъж седмично.

Да, за западащите български села, които са оставени на оцеляване, може и да звучи примамливо, но е тъжно, че не в 1950 г., а за 2015 г. някой обещава на тези хора да имат лекар, училище, вода, автобус.

Може и да се окажат прави онези, които преди избори гледат на българина като на глухар в любовен период.

Сляп и глух да види, че обещанията, които му се дават така щедро, са направо невъзможни да се случат в реалността. Не повярваха ли така българите че за 800 дни ще ги оправят. Оправиха ги. Не стига това, но оправячите получиха бонус, като ги пуснаха и в тройната коалиция, да ги дооправят.

Ето и сега, няколко месеца преди есенните избори, подгряващите групи настройват нежни трели за ухото на избирателя.

"Ще бъда президент за икономика на свободата и честната конкуренция и "против" монополите и злоупотребата с правата на потребителите", обещава Меглена Кунева. И обяви, че ще бъде "страж за силата на българския лев и за стабилността на финансовата система". Ангажира се с 4 предизвикателства пред България - обедняването; образованието и културата, демографския срив и здравето на нацията; връщането към реда и правилата и мястото на България в света.

Само че, когато избирателят се замисли какво от всичко красиво и прекрасно, изброено от кандидата за президент, е в правомощията на държавния глава, гражданинън трябва да види, че много малка част от това може да бъде свършено тъкмо от президента.

Как например ще бъде страж на българския лев, ако в неговия мандат някой чевръст финансов министър реши да пилее държавната хазна, да отвори и фискалния резерв за щедри пенсии и заплати, за още и още чиновници. И как в същото време ще се справи с обедняването.

Не стига ли пресният пример със сегашния държавен глава, който много искаше да е социален президент, но нямаше нито лостовете, нито правомощията да се намеси в социалната политика на държавата.

Да не продължаваме и по останалите предизвикателства, защото те са в толкова широк спектър, че няма да са по силите на няколко бъдещи правителства.

Технологията на политическия маркетинг не е толкова сложно нещо. Вижда се и без лупа: политикът казва само онова, което избирателят иска да чуе. Премълчава или направо крие от него как точно ще стане. И дали въобще е възможно да се случи.

Дума дупка не прави, е казал българинът. И е сгрешил.

Защото вината на политиците, които си ръсят обещания, е факт. Но вината на избирателите е двойна. Веднъж, когато повярват и гласуват - все в очакване на поредното чудо, на спасителя, на даващия.

И втори път, защото малцина от гласувалите един ден си правят труда да поискат сметката от хората във властта.

За дадените, но неизпълнени обещания. Ако българинът не се научи на това важно действие, нищо не може да го спаси да продължи да дава доверие на официалните лъжливи обещания на кандидатите за власт. Защото проблемът с розовите балони е по-малката беда.

По-голямата е, че продължаваме да избираме за властта сладкодумни разказвачи на приказки. Харесваме ги, сякаш ще се женим за тях - според мускулите, външния вид, богатството, титлите. А по-умно ще е да пращаме във властта можещи и мислещи експерти.

ВАЖНО Е!

Явно моделът със светлото бъдеще, което аха-аха да стигнем, все още е в много добра кондиция за немалка част от избирателите. Дори и когато са омерзени от преминалите като тайфун през държавата ни майстори на чудеса, те продължават да вярват, че ако не този път, то следващия наистина ще уцелят правилното чудо. Макар да знаят добре - чудеса не стават и подаръци във вид на по-високи заплати и пенсии не падат от небето..